This post had to appear a lot earlier but future scientists are not having it easy so my free time was basically close to none. It's Tuesday and it's about time I finish it.
This is a recap post of all the things I learned since I came to France. I didn't want it to be empty, so enjoy my photos of Carcassone I took in March. This post was inspired by Lara, so Lara if you're reading this, thank you for motivating me to write about such thing!
Studying abroad is probably one of the best things you can do for yourself if you can afford it. The moment I landed in France I started questioning myself "Did I actually study French... for 8 years?", "What language are those weird people talking in?". And the accents here aren't terrible... usually. I heard it's a lot worse in North France. I realized how I should have listened to my French teacher and bank vocabulary could be handy one day. But no worries, you just learn it the hard way.
When you arrive as a student in France the first thing you will most likely face is bureaucracy! And the French one is a special kind of hell. Things like needing a bank account to rent an apartment but needing an address in France and proof of it to open an account do happen. A lot! When you have a question regarding your issue mostly likely you will get redirected from person to person... a hundred times. To each and every one of them you will have to explain the issue in details just so they can tell they have no idea what to do in this case but maybe that and that colleague will know.
Don't even get me started how many times I had to explain Bulgaria is in the European Union. Though people thinking it's a region in Romania were far more fascinating!
After telling my name and surname every other time I would get a "Vous êtes russe?". I did say I was Russian sometimes, I admit. I wasn't feeling like explaining.
So do you know what's the main problem when live on your own and have no car (and have no close friends with cars)? Carrying stuff. I turned into something between donkey and Hercules. The regular shopping visits are a pain the ass but going back from the airport (25 km away from the city) with 30 kg of luggage when you're only 40... that's something people who never had to do it will hardly believe. I am not even exaggerating with luggage!
I learned how to do so many things on my own! Washing clothes by hand, basic cooking, IT, repairs - bring it on! I also did became my personal hairdresser, beautician and makeup artist! My new motto is "If you don't learn how to do it on your own, you most likely don't really want it that much".
Another weird French thing - Toulouse is full of creepy men! They are literally everywhere! I can't even remember how many times guys stalked me home and made ridiculous harassing suggestions. It's not worth it being polite with those ones, I don't even talk to them in French anymore.
In "Paul Sabatier" they will do everything they can to make you quit - ridiculous schedules, exams all the time, taking points for the smallest mistake. They have to many students, they have to get rid of them somehow. I had a professor who took me -2 points from 20 (10% off) just because I missed an accent on one letter! I explained him I am a foreigner and it's my first year in France, he told me he doesn't care. Rules are rules for everyone.
People are gonna tell you they don't care a lot. Lately I had a meeting with a social assistant who is supposed to help me with my problems regarding studies. I explained her how I have huge financial issues right now and I asked if it's possible to get my scholarship raised (I got a really low one 'cause of being probably the only Bulgarian here who doesn't cheat for her family's income). She spent 30 minutes explaining me how the organization doesn't care and how I should go back to Bulgaria if I think France is so expensive for me. She was extremely racist and I am planning to file a complaint against her for racism but it's a fact things like that do happen.
Leaving the very unpleasant things aside, another thing I learned is eating healthier. I can't really say I started doing some serious physical activities (which is so wrong, I know) but I did start buying healthier food. Unlike a lot of my friends I almost always buy food for home and try to prepare something myself. I'm not much of a cook but I make awesome salads and pizzas. I also started buying bio products since the prices of bio and regular are almost identical.
I have always been good with budgets but here in France this is a whole different story. Like having 500 euro and bills for 600 to pay. Somehow it does work out so far.
Time limits is also one of the things I have to consider all the time. I have a lot of lectures every day and not only that, actually all of the practices have to be prepared and sometimes a single practice can take up to 2 hours to prepare because they're noted (so naturally you do want to be well prepared). And if I have 2 for the day or exercises that I need to prepare as well, good luck! My classes start at 7:45 and the last ones finish at 17:45. So I come back home after all this and usually I do bring my homework which always takes at least an hour and as I said very often a lot more. The good thing is we do have an hour and a half at lunch - from 12:00 to 13:30 ('cause France! and lunch is important) so at least this year I am able to go home (I live in the campus now) and cook some healthier food myself. A major problem is when you need to visit offices, they usually don't work when you're free!
Also I am planning to do a "Join me in university" post but well... I will have to find time for that first.
I hope you enjoyed reading the summary of my first year in France! If you have any questions regarding the life and education here, feel free to ask me!
Тази публикация трябваше да се появи доста по-рано, но на бъдещите учени не им е лесно и свободното ми време е много близо до никакво. Вторник е и е време да я завърша.
Това е обобщаваща публикация за всички разнообразни неща, които научих след като дойдох във Франция. Не исках да е празна, затова наследете се на снимките ми от Каркасон, които снимах през март. Тази публикация е вдъхновена от Лара, така че Лара, ако четеш това, благодаря, че ме мотивира да пиша за нещо подобно.
Да учиш в чужбина е сигурно едно от най-хубавите неща, които можеш да направиш за себе си, ако можеш да си го позволиш. Веднага щом кацнах във Франция започнах да се питам "Всъщност наистина ли съм учила френски...8 години?", "На какъв език си говорят тези странни хора?". А акцентите тук не са ужасни... по принцип. Чувам, че е доста по-зле на север. Осъзнах, че е трябвало да слушам учителката по френски и че банковата лексика може и да ми влезе в употреба един ден. Но няма страшно, просто се научаваш по трудния начин.
Когато пристигнеш във Франция като студент първото нещо, с което най-вероятно ще се сблъскаш е бюрокрацията! А френската си е един специален вид ад. Неща като да ти трябва банкова сметка, за да са си наемеш апартамент, но и необходимост от адрес във Франция и доказателство за него, за да си отвориш сметка, се случват. Често! Когато имаш въпрос свързан с твоята ситуация, най-вероятно ще те пренасочнат от човек на човек... поне стотина пъти. И все път ще трябва да им обяснаваш ситуацията подробно, само за да ти кажат, че нямат идея какво да правят в твоя случай, но може би колегата им ше знае.
Дори да не започвам колко пъти ми се наложи да обясня, че България е част от Европейския съюз. Въпреки, че хората, които си мислеха, че е регион в Румъния бяха далеч по-впечатляващи!
След като си кажа името и фамилията постоянно получавам "Vous êtes russe? като отговор. Понякога им казвах, че съм рускиня, просно не ми се обясняваше.
Но знаете ли какъв основния проблем да живееш сам и да нямаш кола (или близки приятели с кола)? Да носиш разни неща. Превърнах се в нещо между магаре и Херкулес. Обикновените пазарувания в супермаркета са си досадни, но да се върнеш от летището (на 25 км от града) с 30 кг багаж когато самия ти си само 40... това е нещо, което на когото не му се е налагало да прави, не би повярвал. Дори не преувеличавам с багажа!
Научих се да правя толкова много неща сама! Да си пера дрехите на ръка, основно готвене, IT, ремонти - каквото дойде! Превърнах се и в личния си фризьор, козметик и гримьор. Новото ми мото е "Ако не се научиш как да го правиш сам, значи не го искаш чак толкова много".
Още нещо френско и странно - Тулуза е пълна с плашеще мъже! Наистина са навсякъде! Дори не си спомням вече колко пъти са ме преследвали до вкъщи и са ми правили безумни обидни предложения. Не си заслужава да си учтив с такива, вече дори не им говоря на френски.
В "Пол Сабатие" ще направят всичко възможно да те накарат да се откажеш - безумни програми, изпити постоянно, отнемане на точки за най-малките неща. Имат твърде много студенти и трябва да се отърват от тях някак си. Имах професор, който ми взе -2 точки от 20 (10% от цялата оценка), защото съм изпуснала ударение на една буква! Казах му, че съм чужденка и ми е първа година във Франзия, а той ми отговори, че не го интересува. Правилата са за всички.
Хората често ще ви казват, че не им пука. Наскоро имах среща с една социална асистенка, която трябваше да ми помогне с проблемите свързани с обучението. Обясних ѝ, че имам сериозни финансови проблеми и я попитах дали е възможно да ми се увеличи стипендията (а аз получих много ниска, защото съм сигурно единствената българка тук, която не лъже за семейния си доход). Тя прекара 30 минути в обяснения как на организацията не ѝ пука и как трябва да се върна в България, ако мисля, че Франция е твърде скъпа за мен. Тя беше изключителен расист и смятам да подам жалба срещу нея, но е факт, че такива неща се случват.
Оставяйки най-неприятните неща на заден план, друго нещо, на което се научих е да се храня по-здравословно. Не мога да кажа, че започнах да извършвам сериозни физически дейности (което е много грешно, знам), но започнах да си купувам по-здравословна храна. За разлика от повечето ми приятели почти винаги си купувам храна за вкъщи и се опитвам да си приготвя нещо сама. Не съм особен готвач, но правя прекрасни салати и пици! Започнах и да си купувам био продукти, тай като цените на биото и обикновеното са почти идентични.
Винаги съм се справяла добре с бюджета, тук във Франция си е съвсем друга история. Като да имаш 500 евро и сметки за плащане за 600. Някак си, засега се справям.
Ограниченето във времето е също едно от нещата, което трябва да премислям постоянно. Имам много лекции всеки ден и не само това, ами практиките трябва да бъдат подготвени и понякога само една практика ми отнема около 2 часа, докато я подготвя, защото са оценявани (и естествено искам да съм добре подготвена). И ако имаш 2 за дена или упражнения, които също трябва за подготвя... късмет. Лекциите ми започват в 7:45 и последните свършват в 17:45. И след като се върна след всичко това, обикновено си нося и работа са вкъщи, която винаги ми отнема поне час, а както вече казах понякога и повече. Хубаво е, че поне имам час и половина почивка по обяд от 12:00 до 13:30 (защото Франция! и обядът е важен), така че поне тази година могаа да се прибера вкъщи (вече живея в кампуса) и да си приготвя нещо здравословно. Сериозен проблем и когато трябва да се ходи по офиси, обикновено не работят когато си свободен.
Също така, смятам да направя "Придружете ме в университета" публикация, но... Първо трябва да намеря време за нея.
Надявам се да ви е било приятно да прочетете обобщението за първата ми година във Франция. Ако имате някакви въпроси по повод живота или обучението тук, не се колебайте да ме попитате!
